Историята на село Петрич е твърде интересна особено в разгара на руско – турските борби за освобождение на народа ни. Освен че Васил Левски основава тук таен комитет и успява да избяга от хайката на заптиетата чрез скок във водите на реката, Хвърковата чета на Бенковски също минава през територията на селото. Между другото името му често се бърка с едно друго софийско село – Петърч, известно с производството на зеле. Но има и още едно населено място, а именно градът, намиращ се близо до границата с Гърция. Разликата между селото и градът с почти еднакви имена е, че при изговарянето на наименованието на селото, ударението се поставя на втората сричка. По време на обсадата на селото от турците част от населението успява да се укрие в една пещера. За съжаление днес никой не знае къде точно се намира, но българите имат трагична участ. Поробителите проследяват до пещерата едно излязло да пие вода прасе и заколват всички местни жители.
Но ако трябва да изтъкнем нещо хубаво от българската история, именно в село Петрич Хвърковата чета успява да постигне единствената си победа над башибозуците. След като временно успява да отблъсне ордите, четата на Бенковски се насочва към балкана. По този повод и до днес една от най-видните културни забележителности е монументът, издигнат в чест на извоюваната победа. В местността Мурта има друг един паметник, отново издигнат в чест на освободителната война. Той символизира отдаването на почит към загиналите в борбата руски офицери. Местният храм е православен и се нарича Свети Георги, а освен него има още един църковен символ с огромно значение за местното население. Става дума за най-голямата и звучна камбана, която в годините на 20-ти век все още действа. Тя обаче бива открадната, а преди това събира и хора от други махали. Почитта към подвига на руснаците не се изчерпва само със споменатите вече два паметника. Има още един, който се намира в селото. По-скоро това е така наречената Братска могила, в която са погребани загиналите през 1877-ма година руски войни. Има и паметник на жертвите от една друга важна за страната война – Отечествената.
В сградата на училището в Петрич има посветен Музей на Априлското въстание, а друг важен елемент от този период е тежащата близо 12 тона огромна камбана. Този паметник се нарича просто Камбаната и е най-голям за района. Всяка година през месец май се държи тържествена реч пред монумента по повод на въстанието, а събитието се отбелязва и с тържествена заря проверка. Не един, а два на брой са ежегодните панаири в селото, съответно пролетен и есенен. Първият се провежда след неделята на Гергьовден, а другият – след неделята на Димитровден. Йордановден се отбелязва по обичайния начин – чрез хвърляне на кръст в студените речни води. Нено Гугов несъмнено е най-известната личност, родом от селото. Той посвещава живота си на обществеността и революцията и е един от най-дейните участници по време на Априлското въстание. Също така е търговец, а Иван Димитров пък се откроява като активен борец по време на Илинденско – преображенското въстание и е част от четата на Кръстю Българията.
